Jul 1, 2011, 7:14 PM
# # #
Това, че пиша стихове, не значи,
че не се напивам и не псувам...
И аз, когато ми е тъжно, плaча.
И себе си със хулиган римувам.
Със боб и люти до болка чушлета
на софрата си обичам да сядам.
Пие гроздова у мене поетът.
Понякога дори моми задявам...
В костюм не се побират мойте кости.
Харесвам си каскета, нямам бомбе.
И не една ливада съм окосил
под напеченото като пещ небе.
И селската ми кръв бушува още.
Макар че днеска по павета крача.
Това, че пиша стихове среднощни,
какво ли, дявол да го вземе, значи...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Това, че пишеш ТЕЗИ стихове среднощни, ужасно много според мене значи"
-
Много хубаво стихотворение- има душа! Поздрави, Мите!
-
Харесват ми стиховете ти, Митко.
-
Да пишеш поезия е, да имаш друго лице за пред себе си,по-чисто,немаскирано, лежащо върху вътрешни сетива... Пишеш ли сътвориш паралелна вселена от думи на човешкото си съществуване...
-
Ех,Митко,ами значи,че си всичко в едно
Поздравче! -
кой знае...
-
Какво да означава,освен,че ставаш за писар на таласъмските сбирки..
Истински стих! -
Чудесно е! Абе, селската кръв се подхранва от яки корени.
-
Хареса ми,много добре казано!
-
Искрена изповед на един земен човек
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравче!!!