# # #
Това, че пиша стихове, не значи,
че не се напивам и не псувам...
И аз, когато ми е тъжно, плaча.
И себе си със хулиган римувам.
Със боб и люти до болка чушлета
на софрата си обичам да сядам.
Пие гроздова у мене поетът.
Понякога дори моми задявам...
В костюм не се побират мойте кости.
Харесвам си каскета, нямам бомбе.
И не една ливада съм окосил
под напеченото като пещ небе.
И селската ми кръв бушува още.
Макар че днеска по павета крача.
Това, че пиша стихове среднощни,
какво ли, дявол да го вземе, значи...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
