28.03.2009 г., 17:41 ч.

* * * 

  Поезия
739 0 4

В подлеза млад музикат
свири зад своята шапка.

И дребни монети валят,

като ноти разстреляни падат.

 

Свири китара измъчена,

проскимтява гладна хармоника.

Ах, ти, музико моя, напъпила

върху пръстите на бездомника!

 

Няма думи по тебе да шият

и не могат придворни поети.

В тебе плаче езикът на бедния,

взел за жена немотията.

 

В теб се смее лудият от квартала

и покръства играчките дървени.

... А в сълзата му чиста узрява

само обич и прошка на тръгване...

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??