29.02.2012 г., 10:23  

3-ти или три - свещено число за България си ти

1.1K 0 0

Хан Аспарух 

е трети брат 

в голямото семейство

на хана Кубрат.

Той, Българийо,

с прабългарския род

избра ти земя, 

даде ти живот.

След него ханове

славни, царе,

градиха станове,

каменни градове.

За тебе умираха,

биха врагове,

с жертви почитаха

езически си богове.

Но цар Борис първи,

баща на Симеона,

надяна расо,

загърби трона,

избра светиня

да бъде кръста,

народът му да се кръсти

с три пръста

на Отца и Сина, и дух Свети

в храмове нови

по българските земи

 

О, Велика Българийо,

стана така,

че тебе те прегази

византийска войска.

Времена мрачни

с огньове загаснали.

Запалиха ги трима братя

за кръст пораснали.

Асен, Петър и Калояна - 

велики чеда,

извоюваха с меча

твойта свобода.

Дълго народът

радва се на свободата,

на Асеневите сватби,

на разкош,

но дойде времето на Шишмана

и настъпи дълга,

тъмна нощ.

Облак отомански

лице ти закри,

в окови народът ти

пет века гни.

За твоята свобода

кръвта си проляха

много юнаци и

за тебе умряха.

До оня ден

светъл в Самара,

сбъднал на народа

молитвите пред олтара

за твоето име

Българско,свято

да има знаме

свободно развято.

От там потеглиха

с руските войски

български юнаци

в дружини три.

Три дена

на Шипка се биха,

но устояха в боя,

не те посрамиха.

Победния си марш

после продължиха,

на трети март,

който прекратиха.

Свещена, Българойо,

за тебе дата.

С печат на нея

скрепи се свободата

в Сан Стефано,

край града селце

и грейна като слънце

твоето лице.

Ти изправи се

за трети път

на твоята земя,

на този райски кът.

Щом за трети път 

изправена стоиш,

не трябва от нищо

повече да се боиш,

защото за тебе

три свещено е число

в дългата редица

от едно до сто!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...