Пет века страшни, черни са били -
народа наший никой не е тачел,
времена коварни, турците - жестоки, зли,
вериги и окови българският роб е влачел...

Страх в сърцата и душите,
крясък, болка, скръб,
на кого изболи му очите,
друг лежи във кърви посред боя груб...

Детски плач във въздуха застива,
въздух петвековен, застоял и омърсен,
и тези майчини сълзи, дет се изливат
като дъжд пороен върху син от сабя повален...

Една обаче майка е България,
тя имала е своите чеда,
за правда, честност, с много воля, обещания,
непримирими и без страх във бой за свобода...

Там горе на Балкана,
дето Шипка днес стои,
колко кръв ли е проляна
за родината и нейните мечти...

Пушки горе са гърмели,
саби лъскави пронизвали врага,
на мъртвите телата са летели -
всички в боя - равни, снага до снага...

И ето ни днес - свободни,
3-ти март, свещена дата,
за смелостта и делата вековни,
дълбок поклон и вечна памет в сърцето и в душата!!!