25.11.2014 г., 16:43

***

460 0 0

***

По улиците тихи крачиш

Зиморничaво свил във

                                                         раменете си глава.

Студа усещаш ли

                                                           или живота смаза те?

Младежките мечти

                                            постигна ли?

Звездите още гледаш ли?

Писмата само сметки ли са

                                                                 или още- влюбени писма?

Живееш ли?

                                         Или живуркаш?

Цениш ли се или пък

                                                    чакаш друг да те цени?

Късмета стигна ли

                                            до тебе?

Или късмета смяташ са пари?

Животът розов ли е още?

Морето - до колене?

Можеш ли на сън

                                                 да полетиш?

Живот - реалност ли живееш

                                                                  или просто си вървиш?

В огледалото човека кой е -

ти ли си - или си 

                                                                    с маската на някой друг?

Обичаш ли?

                                       А теб обичат ли?

Приятелите как са?

За туй ли си навел глава?

Мечтите литнаха с младостта.

Реалността остана.

Тя е друга.Тук е.

Днес. Сега.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомира Бижева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...