25.11.2014 г., 16:43

***

462 0 0

***

По улиците тихи крачиш

Зиморничaво свил във

                                                         раменете си глава.

Студа усещаш ли

                                                           или живота смаза те?

Младежките мечти

                                            постигна ли?

Звездите още гледаш ли?

Писмата само сметки ли са

                                                                 или още- влюбени писма?

Живееш ли?

                                         Или живуркаш?

Цениш ли се или пък

                                                    чакаш друг да те цени?

Късмета стигна ли

                                            до тебе?

Или късмета смяташ са пари?

Животът розов ли е още?

Морето - до колене?

Можеш ли на сън

                                                 да полетиш?

Живот - реалност ли живееш

                                                                  или просто си вървиш?

В огледалото човека кой е -

ти ли си - или си 

                                                                    с маската на някой друг?

Обичаш ли?

                                       А теб обичат ли?

Приятелите как са?

За туй ли си навел глава?

Мечтите литнаха с младостта.

Реалността остана.

Тя е друга.Тук е.

Днес. Сега.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомира Бижева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...