25 нояб. 2014 г., 16:43

***

459 0 0

***

По улиците тихи крачиш

Зиморничaво свил във

                                                         раменете си глава.

Студа усещаш ли

                                                           или живота смаза те?

Младежките мечти

                                            постигна ли?

Звездите още гледаш ли?

Писмата само сметки ли са

                                                                 или още- влюбени писма?

Живееш ли?

                                         Или живуркаш?

Цениш ли се или пък

                                                    чакаш друг да те цени?

Късмета стигна ли

                                            до тебе?

Или късмета смяташ са пари?

Животът розов ли е още?

Морето - до колене?

Можеш ли на сън

                                                 да полетиш?

Живот - реалност ли живееш

                                                                  или просто си вървиш?

В огледалото човека кой е -

ти ли си - или си 

                                                                    с маската на някой друг?

Обичаш ли?

                                       А теб обичат ли?

Приятелите как са?

За туй ли си навел глава?

Мечтите литнаха с младостта.

Реалността остана.

Тя е друга.Тук е.

Днес. Сега.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тихомира Бижева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...