Nov 25, 2014, 4:43 PM

***

  Poetry
458 0 0

***

По улиците тихи крачиш

Зиморничaво свил във

                                                         раменете си глава.

Студа усещаш ли

                                                           или живота смаза те?

Младежките мечти

                                            постигна ли?

Звездите още гледаш ли?

Писмата само сметки ли са

                                                                 или още- влюбени писма?

Живееш ли?

                                         Или живуркаш?

Цениш ли се или пък

                                                    чакаш друг да те цени?

Късмета стигна ли

                                            до тебе?

Или късмета смяташ са пари?

Животът розов ли е още?

Морето - до колене?

Можеш ли на сън

                                                 да полетиш?

Живот - реалност ли живееш

                                                                  или просто си вървиш?

В огледалото човека кой е -

ти ли си - или си 

                                                                    с маската на някой друг?

Обичаш ли?

                                       А теб обичат ли?

Приятелите как са?

За туй ли си навел глава?

Мечтите литнаха с младостта.

Реалността остана.

Тя е друга.Тук е.

Днес. Сега.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тихомира Бижева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...