15.03.2024 г., 20:37 ч.
***
Небето изведнъж горчиво заплака...
И хората потърсиха топла сушина.
Надвесени са облаците над Тракия.
Нима утеха живее в стъжена душа?
И аз приемам всеобщата ни участ,
че в живота има споделена тъга.
Понякога слънчево време се случва.
Понякога е достатъчно само да
ни прихлупят със скръб неземна
чувствата на страдащите в света!
И да дочуваме ангелските песни
в тихите небесни вопли на дъжда.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Честита Първа пролет, Ranrozar(Стойчо Станев)! Бъди здрав и вдъхновен!
😊 -
Благодаря за Любими, Ивита!
-
Благодаря за коментара и оценката, Катя!
Благодаря за хубавите думи и оценката, Ники! -
Чудесно е, Стойчо!🍀🍀🍀
-
Много е хубаво. Музата те е докоснала.
-
Благодаря за Любими, Филка!
-
Благодаря за оценката,Люси!
Благодаря за коментара и поздравите, Младен! -
Дали "тихите небесни вопли на дъжда" ни правят съпричастни към тъгата на другите...?
Чудесен стих, Стойчо. Поздравявам те! -
Хубаво, Стойчо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Честита да е пролетта и на теб!
И нека пролетната благодат ти донесе радост и крепко здраве!🙏