***
Небето изведнъж горчиво заплака...
И хората потърсиха топла сушина.
Надвесени са облаците над Тракия.
Нима утеха живее в стъжена душа?
И аз приемам всеобщата ни участ,
че в живота има споделена тъга.
Понякога слънчево време се случва.
Понякога е достатъчно само да
ни прихлупят със скръб неземна
чувствата на страдащите в света!
И да дочуваме ангелските песни
в тихите небесни вопли на дъжда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
