15 mar 2024, 20:37  

*** 

  Poesía
308 4 10

Небето изведнъж горчиво заплака...

И хората потърсиха топла сушина.

Надвесени са облаците над Тракия.

Нима утеха живее в стъжена душа?

И аз приемам всеобщата ни участ,

че в живота има споделена тъга. 

Понякога слънчево време се случва. 

Понякога е достатъчно само да 

ни прихлупят със скръб неземна 

чувствата на страдащите в света!

И да дочуваме  ангелските песни

в тихите небесни вопли на дъжда. 

 

 

 

 

 

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??