Паисий Хилендарски - народният светец
В горите стари на Атон,
в килия тъмна, влажна.
Монах раздипля том, след том
и пише книга важна.
Едва мъждука там свещица,
по жълти страници пълзи.
Монахът бърше пак сълзица,
за свойте братя и сестри.
На Мавро* думите поглъща,
как българите царство са били.
Как Крума византийци връща
дошли да палят къщи и дворци.
Как Симеон във Влахерна е влязъл,
как Василевсът него там дарил,
а друг при Ахелой излязъл
и кости бели наброил...
Как Самуила храбър бил!
Поля, гори и наша твърд
от Дунав чак до Охрид мил
опазил той и съхранил.
И сетне неговите войни,
дошли от плен, но не сами!
Над тях ята сто врани - ройни...
Един на всички сто слепци!!!
И за Шишмана той видя,
как паднал храбро в бой.
А сетне векове мъгла
и робство, робство... Боже мой!
И писа, писа и наглáси
от книжчица по - малка той.
Напусна старите монаси
и тръгна по земите свои.
Да ръси истинното слово,
да буди българите вред!
Предвéстил време ново,
на българският славен род!
------------------------------------------------------
*- Мавро Орбини - " Царството на славяните"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
