И погледът ми свети в твойте нощи.
А дните са безкрайни и студени,
и отчуждени като нежелани гости,
защото зимата е вътре в мене.
И от години носи мойто име.
Щурец съм във изстинала постеля.
Във топлите ти шепи улови ме.
Студено е, макар че е неделя.
© Емилия Николова Всички права запазени