11.04.2007 г., 11:53 ч.

*** 

  Поезия
884 0 4
Нежното докосване на тъмнината,
гласът ми отеква в тишината,
виждам страха в твоите очи,
болката от миналите дни.
Надеждата изчезва в света на мрака,
през сенки в загубените спомени.
Не казвай, че сме стигнали до края
нали ще се видим пак в рая.
Ще изчезнат всички страхове
и тази болка, горяща в нас от векове.
Ние с теб ще се срещнем отново,
ако не сега, то в живота след смъртта.

© Вероника Менгова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??