Apr 11, 2007, 11:53 AM

*** 

  Poetry
1084 0 4
Нежното докосване на тъмнината,
гласът ми отеква в тишината,
виждам страха в твоите очи,
болката от миналите дни.
Надеждата изчезва в света на мрака,
през сенки в загубените спомени.
Не казвай, че сме стигнали до края
нали ще се видим пак в рая.
Ще изчезнат всички страхове
и тази болка, горяща в нас от векове.
Ние с теб ще се срещнем отново,
ако не сега, то в живота след смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Менгова All rights reserved.

Random works
: ??:??