Apr 11, 2007, 11:53 AM
***
Нежното докосване на тъмнината,
гласът ми отеква в тишината,
виждам страха в твоите очи,
болката от миналите дни.
Надеждата изчезва в света на мрака,
през сенки в загубените спомени.
Не казвай, че сме стигнали до края
нали ще се видим пак в рая.
Ще изчезнат всички страхове
и тази болка, горяща в нас от векове.
Ние с теб ще се срещнем отново,
ако не сега, то в живота след смъртта.
гласът ми отеква в тишината,
виждам страха в твоите очи,
болката от миналите дни.
Надеждата изчезва в света на мрака,
през сенки в загубените спомени.
Не казвай, че сме стигнали до края
нали ще се видим пак в рая.
Ще изчезнат всички страхове
и тази болка, горяща в нас от векове.
Ние с теб ще се срещнем отново,
ако не сега, то в живота след смъртта.
© Вероника Менгова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Е нали ще се мре!
-
Кратко и ясно!Винаги има надежда!
-
вдъхва надежда харесва ми !
-
Не казвай, че сме стигнали до края
нали ще се видим пак в рая.
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
