.......
... До днес така и не разбрах
защо ли тези, дето ги обичаме,
разбиват ни илюзиите на прах,
дали сами на болка се обричаме?!
Да можеше да си заключваме сърцата
зад сто железни порти, но уви!
Нима когато е създадена Жената,
орисана е все за нещо да скърби?!
Ориснице, не казвай нищо, замълчи!
От думите ти няма смисъл вече...
... от тях най-много ми тежи,
вземи си ги и бягай надалече...
Да не забравиш само думата "Любов",
горчи, дори когато я изричам...
И тук ще ти напиша послеслов
... уморих се вече да обичам!
Хайде тръгвай, а след теб вратата
за по-сигурно ще я заключа...
С една молитва, скрита в душата...
на безразличие да се науча...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
