... До днес така и не разбрах
защо ли тези, дето ги обичаме,
разбиват ни илюзиите на прах,
дали сами на болка се обричаме?!
Да можеше да си заключваме сърцата
зад сто железни порти, но уви!
Нима когато е създадена Жената,
орисана е все за нещо да скърби?!
Ориснице, не казвай нищо, замълчи!
От думите ти няма смисъл вече...
... от тях най-много ми тежи,
вземи си ги и бягай надалече... ...