Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
1.04.2015 г., 1:13 ч.

* * * 

  Поезия
310 0 5

Два молива,

с гумички на края,

върху бялата

хартия си играят.

 

Единият прави права,

другият  веднага

я изкривява.

 

Две деца с ръчички малки

върху блока рисуват.

Едното - страхливо зайче,

другото му добавя другарче -

Шаро.

 

Две сърца със страстна любов

по пързалка житейска се плъзгат.

Едното вещае любов,

другото - просто си тръгва.

 

На два полюса различни -

ръка за ръка -

доброто и злото скитат по света.

 

 

 

 



© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Философия и мъдрост има в творбата ти. Тя кара читателя
    да се спре и да поразмисли. Напредваш и все повече ми допадат
    стиховете ти. Браво, Васе!
    Поздрав и хубава вечер!
  • "...по пързалка житейска се плъзгат." Така е Васе - задължителната екипировка са ските /може и шейна или найлон- но пък с найлона се наранява човек/, хлъзгава е житейската пътека.Но като нямаме ски се "пързаляме" кой както и с каквото можеСтранното е, че ни харесва. Много те харесах тук! Комплимент и моите уважения!
  • Доброто и злото никога не скитат разделени. Точно обратното, те много често се венчават, превръщайки се в брачна двойка, както се венчават истината и лъжата. Затова е толкова трудно злото да бъде изкоренено.
    Защото доброто, нерядко, е негов гостоприемник.
    Иначе добре рисуваш картината на действителността, Василке.
    Хареса ми стихотворението ти!
  • Вечната борба между два свята и две реалности... въпросът е в избора, а той зависи от нас...
  • Все по-мъдра ставаш...
Предложения
: ??:??