1.04.2015 г., 1:13

* * *

501 0 5

Два молива,

с гумички на края,

върху бялата

хартия си играят.

 

Единият прави права,

другият  веднага

я изкривява.

 

Две деца с ръчички малки

върху блока рисуват.

Едното - страхливо зайче,

другото му добавя другарче -

Шаро.

 

Две сърца със страстна любов

по пързалка житейска се плъзгат.

Едното вещае любов,

другото - просто си тръгва.

 

На два полюса различни -

ръка за ръка -

доброто и злото скитат по света.

 

 

 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Философия и мъдрост има в творбата ти. Тя кара читателя
    да се спре и да поразмисли. Напредваш и все повече ми допадат
    стиховете ти. Браво, Васе!
    Поздрав и хубава вечер!
  • "...по пързалка житейска се плъзгат." Така е Васе - задължителната екипировка са ските /може и шейна или найлон- но пък с найлона се наранява човек/, хлъзгава е житейската пътека.Но като нямаме ски се "пързаляме" кой както и с каквото можеСтранното е, че ни харесва. Много те харесах тук! Комплимент и моите уважения!
  • Доброто и злото никога не скитат разделени. Точно обратното, те много често се венчават, превръщайки се в брачна двойка, както се венчават истината и лъжата. Затова е толкова трудно злото да бъде изкоренено.
    Защото доброто, нерядко, е негов гостоприемник.
    Иначе добре рисуваш картината на действителността, Василке.
    Хареса ми стихотворението ти!
  • Вечната борба между два свята и две реалности... въпросът е в избора, а той зависи от нас...
  • Все по-мъдра ставаш...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...