30.04.2010 г., 16:36

3D – живот

916 0 5

3D – живот

 

Изтича отреденото ни на земята време,

секундите в минута, минутите във час.

Вчера, Днес и Утре са неговите крачки,

триизмерен животът ще напусне и нас.

 

Не искаме със Вчера да живеем,

но миналото неизменно с нас върви,

винаги готово е да проговори,

дори когато му се молим да мълчи.

 

И Днес е миг - неусетен и  кратък,

като поел назад скитник бездомен,

търсещ  във времето вечен подслон,

за да се превърне само във спомен.

 

Настоящето! Та то не съществува

и Днес е просто... човешка химера,

защото вчера Днес беше Утре,

а утре Днес ще бъде вече Вчера.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!!!
  • Че как да не съществува настоящето?Аз къде съм сега?..Не съм ли тук, в сайта, на твоята страничка
    Поздравче!
  • "... а утре Днес ще бъде вече Вчера."
    Арина спри... със дни недей замеря!
    Защото онзиден,удари ме от другиден химера!
    Оригинал си!
  • зависиш от времето ако те интересува колко е чесът :Д
  • Пленници сме на времето - да...и може би и в това има някакъв чар, защото - ако можехме да сме вечни, житейските случки сигурно щяха да ни бъдат прекалено скучни...
    Размисли ме стиха ти!!!
    Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...