Apr 30, 2010, 4:36 PM

3D – живот

  Poetry
918 0 5

3D – живот

 

Изтича отреденото ни на земята време,

секундите в минута, минутите във час.

Вчера, Днес и Утре са неговите крачки,

триизмерен животът ще напусне и нас.

 

Не искаме със Вчера да живеем,

но миналото неизменно с нас върви,

винаги готово е да проговори,

дори когато му се молим да мълчи.

 

И Днес е миг - неусетен и  кратък,

като поел назад скитник бездомен,

търсещ  във времето вечен подслон,

за да се превърне само във спомен.

 

Настоящето! Та то не съществува

и Днес е просто... човешка химера,

защото вчера Днес беше Утре,

а утре Днес ще бъде вече Вчера.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!!!
  • Че как да не съществува настоящето?Аз къде съм сега?..Не съм ли тук, в сайта, на твоята страничка
    Поздравче!
  • "... а утре Днес ще бъде вече Вчера."
    Арина спри... със дни недей замеря!
    Защото онзиден,удари ме от другиден химера!
    Оригинал си!
  • зависиш от времето ако те интересува колко е чесът :Д
  • Пленници сме на времето - да...и може би и в това има някакъв чар, защото - ако можехме да сме вечни, житейските случки сигурно щяха да ни бъдат прекалено скучни...
    Размисли ме стиха ти!!!
    Поздрави!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...