12.12.2007 г., 22:05

****

907 0 6

 

Във сянката на времето живеем,

задъхвайки се в неговия бяг,

събираме по пътя си надежда

и търсиме по-сигурния бряг.

 

Откриваме праистини човешки,

отсети много, много преди нас,

обричаме на помен стари грешки

и предизвикваме съдбата всеки час.

 

Понякога се чувстваме предадени,

но винаги най-силно ни боли,

ако приятел, във когото вярваме,

ни предаде без свян и без сълзи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...