Във сянката на времето живеем,
задъхвайки се в неговия бяг,
събираме по пътя си надежда
и търсиме по-сигурния бряг.
Откриваме праистини човешки,
отсети много, много преди нас,
обричаме на помен стари грешки
и предизвикваме съдбата всеки час.
Понякога се чувстваме предадени,
но винаги най-силно ни боли,
ако приятел, във когото вярваме,
ни предаде без свян и без сълзи...