Във сянката на времето живеем,
задъхвайки се в неговия бяг,
събираме по пътя си надежда
и търсиме по-сигурния бряг.
Откриваме праистини човешки,
отсети много, много преди нас,
обричаме на помен стари грешки
и предизвикваме съдбата всеки час.
Понякога се чувстваме предадени,
но винаги най-силно ни боли,
ако приятел, във когото вярваме,
ни предаде без свян и без сълзи...
© Боряна Пенева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
