13.11.2007 г., 14:43

**********

1.1K 0 6

Да те загубя искам,

но не да те забравя.

Да те целувам искам в съня си,

как под нас са светлините

на многохилядния град.

 

Да си далече искам, но искам те и в сърцето,

да ме мразиш, но да мисля, че за мене плачеш всяка нощ.

 

Да ме забравиш искам, но щом очите си затворя,

да виждам как пишеш ми писма,

а после ги изгаряш, с кибритена последна клечка.

 

Тишината искам на безкрая, без гласа ти тишина,

да се лутам, да те търся, да мечтая

отново да те срещна, на гърдите ти заспал да слушам,

на сърце любимо песента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...