"Омръзна ми вече от тебе..."
Какво съвпадение! И на мене от теб!
И някак май не съм вече влюбена
в скъсаните чорапи и бельото по пода.
И даже не съм във възторг от това,
че често трябва да казвам
какво да не правиш и на какво аз държа.
Омръзна ми да спорим за глупости,
за боклука, чиниите - все битовизми.
И - да, представи си, тиганче със панделка,
не е подарък за Св. Валентин...
"Омръзна ми вече... Отивам си..."
Не, няма - и двамата знаем - да тръгнеш.
Но и да тръгнеш, пак ще се върнеш -
разкаял се, с цвете в ръка.
Отдавна със теб не сме влюбени
и не пърхат пеперуди в стомаха.
Но ти е хубаво с мене, признай си;
а, където и да бъда, към тебе вървя.
Искам с теб да мълча и да споря,
да се гушкаме тихо и в искри да горим,
да те карам да се смееш до сълзи
и да събуждам във теб ревността.
"Къде те намерих такава???" - Не зная.
И ти не си мечтания принц.
Но, вярвай ми, с теб бих вървяла,
ръка за ръка, докрай света и отвъд.