* * *
Уж ми се говори, а така ми се мълчи.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес устните ми сякаш някой ги лепил.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес...
Всичко бе така красиво, вълшебно даже,
но днес помен от вълшебство няма.
Сивото надви вълшебното,
а до вчера бе така красиво...
Обичахме, клехме се дори,
а днес непознати сме почти.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес ми се мълчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Йорданова Всички права запазени
