Аз не пия мълчана вода.
Аз обичам реките пенливи.
Вкусил живият дъх на дъжда,
ще отплувам с потоците диви.
Ще замръкна навярно на път,
в някой камък, стаил се в завоя.
И до мене неволно ще спрат
други съчки, открили покоя.
© Слави Котаров Всички права запазени