6.07.2017 г., 10:18

* * *

792 1 3

19

Проклети имоти – ниви, гаражи и къщи!

Близък роднина за вас на враг се обръща.

Ламтим за пари и имане. Без мяра ламтим!

Но лошата смърт само плътта ни прегръща!

 

20

С първата храна от майчината гръд, човекът всмуква обич и любов

и в себе си до своя край ги носи – един Божествен дар и благослов.

Но някъде по пътя го забравя, подаръкът добър на своя Бог,

с ненавист и омраза го заменя, с първичен, хищнически зов. 

 

21

Обичам своята родина тъй, както само майка се обича.

Любов към нея в мойте вени с топлата ми кръвта протича.

Бих дал живота си да бъде жива, просперираща и вечна!

Да можеше държавата така децата си до болка да обича…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Три стиха с обща тема-любов.Егоистичната,материалната,която ни превръща във врагове,майчината,която е чиста,докато по пътя ни не се превръща в омраза/за жалост/ и любовта към Роднината,независимо от констатацията "да можеше държавата така децата си до болка да обича/като майката/....Много силно ,Румене!
  • Благодаря!
  • Много стойностни сткхове, Румен! Поздравк!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...