6.07.2017 г., 10:18

* * *

791 1 3

19

Проклети имоти – ниви, гаражи и къщи!

Близък роднина за вас на враг се обръща.

Ламтим за пари и имане. Без мяра ламтим!

Но лошата смърт само плътта ни прегръща!

 

20

С първата храна от майчината гръд, човекът всмуква обич и любов

и в себе си до своя край ги носи – един Божествен дар и благослов.

Но някъде по пътя го забравя, подаръкът добър на своя Бог,

с ненавист и омраза го заменя, с първичен, хищнически зов. 

 

21

Обичам своята родина тъй, както само майка се обича.

Любов към нея в мойте вени с топлата ми кръвта протича.

Бих дал живота си да бъде жива, просперираща и вечна!

Да можеше държавата така децата си до болка да обича…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Три стиха с обща тема-любов.Егоистичната,материалната,която ни превръща във врагове,майчината,която е чиста,докато по пътя ни не се превръща в омраза/за жалост/ и любовта към Роднината,независимо от констатацията "да можеше държавата така децата си до болка да обича/като майката/....Много силно ,Румене!
  • Благодаря!
  • Много стойностни сткхове, Румен! Поздравк!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...