* * *
19
Проклети имоти – ниви, гаражи и къщи!
Близък роднина за вас на враг се обръща.
Ламтим за пари и имане. Без мяра ламтим!
Но лошата смърт само плътта ни прегръща!
20
С първата храна от майчината гръд, човекът всмуква обич и любов
и в себе си до своя край ги носи – един Божествен дар и благослов.
Но някъде по пътя го забравя, подаръкът добър на своя Бог,
с ненавист и омраза го заменя, с първичен, хищнически зов.
21
Обичам своята родина тъй, както само майка се обича.
Любов към нея в мойте вени с топлата ми кръвта протича.
Бих дал живота си да бъде жива, просперираща и вечна!
Да можеше държавата така децата си до болка да обича…
© Румен Ченков All rights reserved.
