15.04.2015 г., 22:23

-

655 0 1

тия работи се правят така

в мазетата таваните

олющените стени

мизерията виси и няма значение

само светещия огън

в сърцето и ума

озарява стените които също нямат значение

само безкрайността

в теб отвъд самия теб

жаждата да обичаш въпреки всичко

въпреки себе си

отново и отново ставайки и тръгвайки

по пътя

който Господ извървя заради теб

сам но не самотен

презрян но не презиращ

такъв какъвто си в действителност

възкръснал от смъртта която наричаше живот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Панчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те за прозрението ти, за готовото да приеме Бог сърце!Бъди благословен от Него и върви винаги след Него - това е пътят, който води към спасението.
    Поздрав за хубавото стихотворение!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...