тия работи се правят така
в мазетата таваните
олющените стени
мизерията виси и няма значение
само светещия огън
в сърцето и ума
озарява стените които също нямат значение
само безкрайността
в теб отвъд самия теб
жаждата да обичаш въпреки всичко
въпреки себе си
отново и отново ставайки и тръгвайки
по пътя
който Господ извървя заради теб
сам но не самотен
презрян но не презиращ
такъв какъвто си в действителност
възкръснал от смъртта която наричаше живот
© Атанас Панчев Всички права запазени
Поздрав за хубавото стихотворение!