Apr 15, 2015, 10:23 PM

-

  Poetry
656 0 1

тия работи се правят така

в мазетата таваните

олющените стени

мизерията виси и няма значение

само светещия огън

в сърцето и ума

озарява стените които също нямат значение

само безкрайността

в теб отвъд самия теб

жаждата да обичаш въпреки всичко

въпреки себе си

отново и отново ставайки и тръгвайки

по пътя

който Господ извървя заради теб

сам но не самотен

презрян но не презиращ

такъв какъвто си в действителност

възкръснал от смъртта която наричаше живот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Панчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравявам те за прозрението ти, за готовото да приеме Бог сърце!Бъди благословен от Него и върви винаги след Него - това е пътят, който води към спасението.
    Поздрав за хубавото стихотворение!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...