тия работи се правят така
в мазетата таваните
олющените стени
мизерията виси и няма значение
само светещия огън
в сърцето и ума
озарява стените които също нямат значение
само безкрайността
в теб отвъд самия теб
жаждата да обичаш въпреки всичко
въпреки себе си
отново и отново ставайки и тръгвайки
по пътя
който Господ извървя заради теб
сам но не самотен
презрян но не презиращ
такъв какъвто си в действителност
възкръснал от смъртта която наричаше живот
© Атанас Панчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
