*****
Нямам друго значение, щом до мене те няма,
а ръцете ми бавно се превръщат в оръжия.
Като сивото птиче бях заключена в храма,
още малко зората и от страх ще ме върже.
Да не литна след тебе, да не падна от купол.
Ярки облаци бели ми жигосват очите.
За косите ме дърпат, а краката са в ступор,
още виждам земята как гори в тишините.
Окована от лудости хладна сплав на камбана,
тя се удря в тревога, но не чувствам небето.
Нито смърт, нито раждане, нито даже осанна.
Само ти, само с теб. След гласа на сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
