3.06.2011 г., 16:35

* * *

471 0 0

Ти си тръгна от мен и ме остави сама,
ти искаше от мен само плътта.
Искам да ти кажа, че само теб желая,
но как да го призная, не зная.
Ти не знаеш, че ден и нощ аз по тебе тлея,
ти не знаеш, че аз теб живея, ти отиде си от мен,
но сърцето ми остава в плен.
Душата ми като клен
остава с едничката мисъл за спомен прекрасен, в съня доловен.
С този стих, на теб посветен, искам да кажа, ти единствен си за мен!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...