В условности попаднах.
Уж потребности.
Изтъркани витражи
на мечти.
От полъха понесени...
в застой.
На болшинството...
Спрямо нечий брой.

Статистиката
на сънища, неща,
които тъй много
ти се иска да забравиш.
Открил си модата
във себе си...
и разни стъпки, които
кой където свари е оставил...

Свива... подстомашно.
Там, във ляво!
Където някой те е ритнал.
Задушевно.
Да искаш от живота
е тъй много.
Но някога и биде
тъй потребно!

В петолиния се вкарвам.
В разни музики.
Да няма вече нищо!
Да не зная!
Изгубих битката за смислите.
От разума.
Но водя битката за себе си,
в безкрая...