9.10.2007 г., 14:18

5 минути

768 0 9
Обичам да говоря с теб за най-различни неща,
струва ми се, че познавам те от сто лета.
С теб и тишината всъщност е приятна,
спирам дъх от страх да не разваля идилията.
Дъждът подсилва аромата на романтика,
примесен с този на парфюма за кола.
В погледа отдавна скрит изплува въпросът
и чистачките спряха да насмогват на дъжда...
От цяла вечност този любим спомен пазя,
а всъщност бяха просто пет минути във колата пред хотела...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...