5 минути
струва ми се, че познавам те от сто лета.
С теб и тишината всъщност е приятна,
спирам дъх от страх да не разваля идилията.
Дъждът подсилва аромата на романтика,
примесен с този на парфюма за кола.
В погледа отдавна скрит изплува въпросът
и чистачките спряха да насмогват на дъжда...
От цяла вечност този любим спомен пазя,
а всъщност бяха просто пет минути във колата пред хотела...
© Таня Атанасова All rights reserved.
