5.08.2008 г., 7:18

50 (2)

908 0 2
Отворих си аз очите в ден един,
видях момиче в образ мой любим,
тръгнах търсейки дири нейни,
преминаха нощи тъй копнежни,
тук и там, къде отиде тя,
бе поела в мен контрол любовта.

Сърце не давах даром,
те не заслужават мен,
аз търся само нея всеки ден,
не виждам косата й мека,
не докосвам нейната ръка,
къде отиде тя,
къде е момичето с име "Красота"?

Забравих с годините едва,
че обичах тази непозната жена,
знам сега някъде там е тя,
чака с молещо сърце за любовта,
с мъже около нея много
тя рони сълзите си сама.

Минало! - минало, заминало,
на времето шанс е имало,
пропилян преди години,
двама отделно гори ни,
аз търся теб, ти търсиш мен,
непознат е тоз щастлив ден,
двама заедно - върхът е покорен,
помниш ли мила,
на тази история заедно с чаша вино смеем се,
не сгреших, преди 50 името ти произнесох
и живот 50 без тебе не понесох.

Бих те обичал и след рая, цвете мое.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След рая,значи че след всичко най-хубаво което си видял и преживял,пак да искаш и желаеш само нея.
    А любовта не е ли красотата в живота ни?
  • А аз бих обичала и в Ада!!!
    Може би си търсил момиче, не с име "Красота", а с име "Любов?!!"

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...