Aug 5, 2008, 7:18 AM

50 (2)

  Poetry » Love
913 0 2
Отворих си аз очите в ден един,
видях момиче в образ мой любим,
тръгнах търсейки дири нейни,
преминаха нощи тъй копнежни,
тук и там, къде отиде тя,
бе поела в мен контрол любовта.

Сърце не давах даром,
те не заслужават мен,
аз търся само нея всеки ден,
не виждам косата й мека,
не докосвам нейната ръка,
къде отиде тя,
къде е момичето с име "Красота"?

Забравих с годините едва,
че обичах тази непозната жена,
знам сега някъде там е тя,
чака с молещо сърце за любовта,
с мъже около нея много
тя рони сълзите си сама.

Минало! - минало, заминало,
на времето шанс е имало,
пропилян преди години,
двама отделно гори ни,
аз търся теб, ти търсиш мен,
непознат е тоз щастлив ден,
двама заедно - върхът е покорен,
помниш ли мила,
на тази история заедно с чаша вино смеем се,
не сгреших, преди 50 името ти произнесох
и живот 50 без тебе не понесох.

Бих те обичал и след рая, цвете мое.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Някой All rights reserved.

Comments

Comments

  • След рая,значи че след всичко най-хубаво което си видял и преживял,пак да искаш и желаеш само нея.
    А любовта не е ли красотата в живота ни?
  • А аз бих обичала и в Ада!!!
    Може би си търсил момиче, не с име "Красота", а с име "Любов?!!"

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...