***
Светът превърна се в бунтовник клет,
светът на съвест каузата изгуби.
Без жал от днес - настръхнал и проклет
сили губи в сметки ежедневно - груби...
Светът достойнството с неверие смени,
апостоли - с двулично - мазни лицемери.
Мъже застават до мъже - жените до жени,
в духовни обреди несъразмерни...
Светът в пародия на безчовечност влезе днес,
възпял чернилка, грях и поривът покварен.
Мир измолва анонимен ангел на адрес -
адрес сгрешен. От вражески куршум опарен...
И мисля си: Какво ли пазя, като добродетел аз!? -
смразена пред издигната обител сатанинска.
Прекръстих се невидимо в забулен от луната час,
с вяра във доброто. Вяра мъничка, но истинска...
Светът ме гледаше с окръглените си от зло очи,
светът поиска с мрак и пустота да ме заплаши.
Не мигнах... Взех от слънцето последните лъчи
Да се опълча ли!?Дали съм толкова безстрашна!?...
Мими Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени