10.12.2007 г., 10:28

:|

1.1K 0 3
Смъртта се рее навред във този час,
и приближава бързичко към нас.
Ала не взе и двама ни в нощта,
а само теб отне ми тя.
"Защо?"- се питам и не зная
дали ще съм сама до края.
Дали ще дойде и за мен
със тихи стъпки да ме отнесе.
Отдавна чакам този ден,
отново двама ни да събере.
И ето, приближава тя,
аз вече съм готова за това,
но тя подмина ме отново,
а исках да съм с тебе скоро.
Защо Смъртта е тъй жестока?
Защо отне ми всичко тя?
Защо не тръгне в моята посока?
Със нея щях да отлетя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сс Нн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...