Dec 10, 2007, 10:28 AM

:|

  Poetry » Love
1.1K 0 3
Смъртта се рее навред във този час,
и приближава бързичко към нас.
Ала не взе и двама ни в нощта,
а само теб отне ми тя.
"Защо?"- се питам и не зная
дали ще съм сама до края.
Дали ще дойде и за мен
със тихи стъпки да ме отнесе.
Отдавна чакам този ден,
отново двама ни да събере.
И ето, приближава тя,
аз вече съм готова за това,
но тя подмина ме отново,
а исках да съм с тебе скоро.
Защо Смъртта е тъй жестока?
Защо отне ми всичко тя?
Защо не тръгне в моята посока?
Със нея щях да отлетя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сс Нн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...