10 дек. 2007 г., 10:28

:|

1.1K 0 3
Смъртта се рее навред във този час,
и приближава бързичко към нас.
Ала не взе и двама ни в нощта,
а само теб отне ми тя.
"Защо?"- се питам и не зная
дали ще съм сама до края.
Дали ще дойде и за мен
със тихи стъпки да ме отнесе.
Отдавна чакам този ден,
отново двама ни да събере.
И ето, приближава тя,
аз вече съм готова за това,
но тя подмина ме отново,
а исках да съм с тебе скоро.
Защо Смъртта е тъй жестока?
Защо отне ми всичко тя?
Защо не тръгне в моята посока?
Със нея щях да отлетя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сс Нн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...