9.07.2022 г., 7:46

6. Ще настъпи ли?...

873 9 18

Ще настъпи ли края на тежкия труд,

та светът да е рай за човека,

да работи и пее – нахранен, обут –

по житейската цветна пътека!

 

Капиталът да бъде заключен в затвор,

а човекът – творец на съдбата,

да живее и диша сред райски простор...

Свобода да цари на Земята!

* * *

Дърводелският цех бе последен редут,

отредил ми съдба нечовешка,

за прехраната тежък физически труд,

докато съм във сила младежка.

 

На финала на този житейски етап,

ме приеха на щатна заплата.

С атестата си имах насъщния хляб...

На пътека стъпих непозната.

 

10:20 ч., 10 януари –

12:50 ч., 6 юли 2022

 

Стихът е част от поемата „По следите на дните“ – Втора част

 

Моля да бъдат включени като свързани произведения!

(Свързани произведения: „4. Замъкът“ и „5. Изпитания“)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Вероника за прочита и поставяне в "любими! на стиха "6. Ще настъпи ли?..."
  • Катя, радвам се на твоето посещение, за коментара и в "любими" Отдавна не беше ме посещавала. Хубав ден ти желая€
  • Поздравления за творбата ти, Иван!
  • Дарина, наясно съм с нещата! Знам кой какво прави! Повдигнах въпроса, защото, анонимността унижава човешкото достойнство! Не е добре да не знае човек кой му е приятел и кой не. Ти си пряма – каквото ти е на сърцето, това ти е и на език. Днешното ти посещение бе изненада! Надявам се да е било посещение на добра воля, а не да обсъждаме коментара ми, Хубава вечер.
    Никой, ти имаш хубави стихове и когото идвам при тебе съм те чел с удоволствие, давайки ти кратки коментари, доколкото мога. Поради проблем с очите, не мога да се задържам дълго на компютъра и не всичко съм прочел от тебе! Питаш ме защо са ми звездичките! Всъщност те нито ще те нахранят, нито ще те напоят! Творбата е нужно да се оценява по достойнство! Не е задължително, ако този който я чете, да я оценява или коментира и превъзнася с "любими". Всичко е въпрос на избор! Когато те чета, търся в творбата ти нещо, което може да ме ползва! Благодаря за коментара и оценката! Бъди здрав! Хубава и творческа вечер!
  • Митов, защо са ти тия звездички? Погледни, как ги раздават за пълни глупости. По-добре усети искреността в коментара, другото (сърчица и звезди) са една пародия.
    Давам ти пет звезди, защото има чувство в стиха ти.

4. Замъкът

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Лука 20 – 27)
На канали почиствах дъната от кал,
на строежи – наливах основи,
пропилявах младежката сила без жал,
за да скъсам железни окови. ...
1.7K 7 14

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...