Ще настъпи ли края на тежкия труд,
та светът да е рай за човека,
да работи и пее – нахранен, обут –
по житейската цветна пътека!
Капиталът да бъде заключен в затвор,
а човекът – творец на съдбата,
да живее и диша сред райски простор...
Свобода да цари на Земята!
* * *
Дърводелският цех бе последен редут,
отредил ми съдба нечовешка,
за прехраната тежък физически труд,
докато съм във сила младежка.
На финала на този житейски етап,
ме приеха на щатна заплата.
С атестата си имах насъщния хляб...
На пътека стъпих непозната.
10:20 ч., 10 януари –
12:50 ч., 6 юли 2022
Стихът е част от поемата „По следите на дните“ – Втора част
Моля да бъдат включени като свързани произведения!
(Свързани произведения: „4. Замъкът“ и „5. Изпитания“)
© Иванъ Митовъ Всички права запазени