15.10.2017 г., 14:41

*****

1.1K 3 9

Изгрей

    слънце ярко

  над цялата земя!

Зима тежка

     беше, 

    но мина!

Ти дойде 

     по-светло

   по-златно

от всякога!

Вятър топъл 

    повя –

стопли всички

свити сърца! 

    Ангели пеят

  небесна ария –

"Свобода! Свобода!"

Живот извира

    от земните недра

  и птици пак

    пеят песента –

надежда има, жива е

в' всички сърца! 

Ще изляза 

     от мрак

    в светлина!

   Ще посрещна твоята

топлота и чистота!

Ще прегърна

     деня нов,

ще отроня

      тих благослов!

Тук съм! Жив съм!

     И в любов ще

     живея – тъй

     както умея...

Изгрей слънце –

аз те приветствам! 

     Душата ми пей –

напомни ми за Нея,

       за гласа ѝ

      като меден елей...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Давид Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пепи... много се радвам, че ти е харесал стиха ми!
  • Чудно е! Точно в този дъждовен ден, ми дойде добре! Поздрави!
  • Благодаря, Вили! Радвам се, че е събудило такова чувство в теб!
  • 🌅🌅🌅 Много ми хареса, Давид. Стопля душата това стихче.
    Поздрави.
  • Благодаря ви от сърце, приятели! Магдалена най- сърдечно към теб!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...