нощ, кабаре
Мулен Руж или не
тежки завеси, кожен салон
пие сам, треперещ ,зад един пилон

а на сцената тя
покрита с пера
танцува бурлеска
като ангел красива принцеска

вперил поглед замечтан
уж гледа а сякаш е пиян
а тя блещука като звездите
с пайети и са покрити гърдите

господин сервитьор още едно
тая вечер ще пия за по-малкото зло
танцът свърши заваляват цветя
а той в ъгъла отрони сълза 

вдигна чашата на екс
почувства се като след бурен секс
хукна потен през глава
и пред цялата тълпа и поиска ръка

и получи шамар
звучен като автомобил стар
обичам те, но не
светът моята невероятност зове