8.06.2015 г., 0:48 ч.

* * * 

  Поезия
472 0 0
Домът ми се превърна в гара,
а моите обувки - влакове -
насрещни, заминаващи и идващи отнякъде.
Домът ми се превърна в перон -
случайни пътници - децата ми.
За какво са ми ветровете насрещни -
накрая все в гърба ме издухват
и вземат от мене каквото могли -
тия сухи ветрове, които оставят
само песъчинки в косите ми -
живителна влага в други градини.
Питаш, Приятелю - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??