Домът ми се превърна в гара,

а моите обувки - влакове -

насрещни, заминаващи и идващи отнякъде.

Домът ми се превърна в перон -

случайни пътници - децата ми.

За какво са ми ветровете насрещни -

накрая все в гърба ме издухват

и вземат от мене каквото могли -

тия сухи ветрове, които оставят

само песъчинки в косите ми -

живителна влага в други градини.

Питаш, Приятелю -

трябва ли живителна влага

на каменни плочи.

И казвам, Приятелю,

под камъка още се крие Земя.