Jun 8, 2015, 12:48 AM

* * * 

  Poetry
474 0 0
Домът ми се превърна в гара,
а моите обувки - влакове -
насрещни, заминаващи и идващи отнякъде.
Домът ми се превърна в перон -
случайни пътници - децата ми.
За какво са ми ветровете насрещни -
накрая все в гърба ме издухват
и вземат от мене каквото могли -
тия сухи ветрове, които оставят
само песъчинки в косите ми -
живителна влага в други градини.
Питаш, Приятелю - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Random works
: ??:??