rudin (Иван Христов)
865 1445
23.08.2012 г., 23:07 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
440 0 7

*    *    *

 

Една звезда по лунен път ме мами.

Ключът е тя към твоята вселена.

Защо от всичките сърдечни рани

кръви едничка тази от Елена?

 

Какво са Омир, Троя, боговете?

Че ти със тях дори не си сравнима! –

Забравени са те под вековете,

а ти си тук! И в мене все те има...

 

Щом стигна до предверието в храма

и видя там, във светлини облян,

божествен образ твой на Магдалена,

 

аз ще потъна в тъмната вселена

и път назад спасителен не знам, 

но своя глад безумен ще нахраня!

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно нещо си сътворил, Рудин!
  • Прекрасно!
  • Прекрасен сонет!Бъди щастлив и ти,и твоето вдъхновение!
  • Прелест!
  • Прекрасен сонет, Рудин!
  • Не съм Елена, нито Магдалена.
    Не съм и дявол с ангелска душа.
    Жена съм аз, съвсем обикновена,
    по пътя крачеща... към Любовта.

    Дали ще стигна Храмът и`, не зная,
    че друмът е осеян със бодли.
    И спъвам се, и падам, но нехая.
    Целта си заслужава да боли.

    И само там, във светлина обляна,
    духът ми ще намери своя мир.
    Ще бъда истинската, не презряна
    Жена- богиня не, а син сапфир.

    От малките... невидимо безлична,
    но пръскаща лечебна светлина.
    Със нея, моля се, да съм мистична
    и стигна... до човешките сърца.


    Чудесен стих!!!
  • Много хубав сонет, Рудин!
Предложения
: ??:??