* * *
* * *
Една звезда по лунен път ме мами.
Ключът е тя към твоята вселена.
Защо от всичките сърдечни рани
кръви едничка тази от Елена?
Какво са Омир, Троя, боговете?
Че ти със тях дори не си сравнима! –
Забравени са те под вековете,
а ти си тук! И в мене все те има...
Щом стигна до предверието в храма
и видя там, във светлини облян,
божествен образ твой на Магдалена,
аз ще потъна в тъмната вселена
и път назад спасителен не знам,
но своя глад безумен ще нахраня!
© Иван Христов All rights reserved.
