21.11.2009 г., 12:00

* * *

416 0 0

Всичко в теб ме кара

за момент да трепна.

Страх, изпитвам страх

на истинска любов

болезнено позната.

 

Тези нежни думи

страха в мен лекуват.

Макар и тихо, нежно, 

без болката си да издавам

той усеща,

усеща как всичко в мен 

пагубно умира.

Разпръсква прахта ми

и не рaзбира

писъмцата в тъмната стая.

 

Умирах, а той не разбра,

че правя всичко,

за да съм с него накрай света.

Обичах, трептях, бдях,

а той дори не разбра

за моята голяма душа.

Търпях, мълчах

и накрая се поболях.

 

Изпитах истинската болка с повече омраза - тогава разбрах, че умрях. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...