* * *

Всичко в теб ме кара

за момент да трепна.

Страх, изпитвам страх

на истинска любов

болезнено позната.

Тези нежни думи

страха в мен лекуват.

Макар и тихо, нежно, 

без болката си да издавам

той усеща,

усеща как всичко в мен 

пагубно умира.

Разпръсква прахта ми

и не рaзбира

писъмцата в тъмната стая.

Умирах, а той не разбра,

че правя всичко,

за да съм с него накрай света.

Обичах, трептях, бдях,

а той дори не разбра

за моята голяма душа.

Търпях, мълчах

и накрая се поболях.

Изпитах истинската болка с повече омраза - тогава разбрах, че умрях.