17.09.2008 г., 17:55

.....

855 0 1
Навън е мрачно, мокро и студено,
а душата ми е пълна със Светлината на живота.
Тя свети в мен сякаш винаги била е жива,
за да видят всички, че е победила сивотата.
Когато трудностите те надвият
и сивотата те залее с пълна мощ,
Ти знай, че всеки има светлина в душата,
 да превъзмогне болката си!
И всеки ден борбата е жестока.
Само ако позволим на Светлината да ни води,
всичко ще е много, много лесно.
Без значение как си облечен,
пълен или слаб,
ти си победител във всяка битка,
уповавайки на Светлината - Бог!!!
Но ето, навън е отново тъй сиво и страшно,
но оцеляла е тя - Душата!
Възродена за ново начало
и борба за живота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...