18.11.2014 г., 12:32

* * *

808 0 0

Неволно погледнах небето...


На път за вкъщи тази нощ
видях падаща звезда.
Пожелах си теб и още
вече да не съм сама.
 

Усмихнах се и си представих,
че заспивам в твоите ръце,
събуждам се и си до мене
и целувам твоето лице.
 

Че не съм самотна вече,
а в прегръдките ти свита
и си тук,не си далече,
че е както ти го искаш.
 

Че звездите гледаш с мен
и винаги ме пожелаваш.
Как с теб започва моя ден.
До следващото утро,че оставаш.
 

Замечтах се, но звезда
може ли да го изпълни?
Заспивам аз сега - сама
и те чакам да се върнеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...